Къса коса

Рязка или плавна промяна?

changeОбичаме промяната. Тя ни показва, че сме смели да направим с живота си каквото пожелаем, но и ни представя пред другите като интересни личности, готови да се развиват и експериментират.

Доколко обаче средностатистическата жена е склонна да направи това и в какви рамки. За тинейджърите е доста по-лесно, поради чисто психологическото положение, в което се намират – а именно търсене на правилния стил.

За по-порасналите – студентки и млади жени до 34 години, промяната вече става въпрос на вътрешно усещане. А за зрелите и по-възрастните жени да бъдеш различна става все по-трудно.

Днес в полезрението ми са жените до 34 години. Те са в разцвета на силата и красотата си. Могат да бъдат искрящи, секси и то с онази опитност и визия, която подлудява мъжете. Това е именно и най-често възрастта, в която се преодоляват професионални и лични изпитания.

Ако се зачетете в интернет, ще открийте статистическа информация, която показва, че жените в тази възраст предпочитат честите, но плавни промени. Независимо за какво се отнасят те. Ако преценят да потъмнят косата си биха заложели на нюанс по-тъмно в началото и едва след като свикнат с разликата, биха се престрашили да пробват с драматично наситен цвят. Със стила е същото. При този тип хора дори местенето в друг град или намирането на нова работа, им създава напрежение.

change 2Сравнително малък е процентът на представителките на нежния пол, които биха направили категорична промяна рязко и от веднъж. Такива дами с лека ръка отхвърлят миналото и са готови да посрещнат бъдещето в неузнаваема визия. Те, по психологически критерий, се делят на два вида – които се гордеят с промяната, и такива, които след това започват да съжаляват за импулсивното решение. Именно за това в салоните за красота много често стилистите задават въпроса на жени,  носили дълга коса и искат късо, или пък руси, желаещи да бъдат черни: “Сигурни ли сте?” Често дори се опитват да дадат няколко предложения. Тогава жената си мисли, че стилистът си има собствено мнение и не иска да направи онова, за което си плаща. Не, те не трябва да мислят така. Стилистът е много добър психолог и щом задава този въпрос, то той се опитва да разбере дали клиентката е сигурна в себе си, за да не го обвинява после, ако резултатът не й допада. Все пак той иска да внуши, че с промяната на косата се променя цялата визия.

А вие на каква промяна сте готови – на плавна или рязка?

Прическата: сблъсък между поколенията

Познато ли ви е непрестанното намилане на родителите ви как това ви отива, а онова – не. Ако сте млади, в гимназия/ университет, ще ви кажа едно – това някога няма да престане. Дори да започнете работа и да изградите свое собствено семейство,  най-близките винаги ще имат мнение за нещата, които правите и за начина, по който изглеждате.

Аз съм живият пример за това.

Този проблем най-често се среща между майка и дъщеря. Понякога първата има много изявено отношение спрямо външността на втората. Може би майките действително прекалено обичат да се бъркат, но дъщерите не им позволяват, защото, разбира се, много по-добре осъзнават как се развива настоящето и имат поглед върху модерното. Което е доста далечно от представата на по-възрастната жена.

Вие съобразявате ли се с майките си, що се отнася до прическата? Страхувате се? О, и с право. Само веднъж аз се подстригах, както майка ми настояваше, и беше пълен кошмар – късо отпред, дълго по-назад… Все едно съм момче през ерата на “Рамбо”. Криех косата си, когато излизах, а у дома майка ми постоянно повтаряше колко добре изглеждам. Е, аз и приятелките ми бяхме на друго мнение.

Днес не бих се навила отново да направят така стъпка, защото по-добре знам какво ще каже майка ми: “Накъдри се и топирай малко отгоре за обем”. Да, бе да – някой друг път. Какво обаче ще стане, ако няколко смели момичета участват в експеримент, в който няколко типични майки продиктуват на стилист каква прическа искат за дъщерите си. Е, ето резултата:

А каква прическа би избрала за вас вашата майка?

Мъжете се избират по косата!

Ние жените сме особено взискателни към външния вид на нашия партньор. Дори понякога изказваме гласно мнението си дали половинаката ни да е избръсната или с едва набола брада, дали да отиде да се подстриже или да остави косата си по-дълга.

Косата като цяло е доста интимен аксесоар, свързан с галене, подръпване в по-лични ситуации. Тя изцяло променя и външния вид на човека – по-късата коса отваря лицето и открива врата, по-дългата пък издължава фигурата.

Склонна съм да вярвам, според свои собствени наблюдения, че мъжете като цяло предпочитат жени с дълга, естествено руса коса, което е свързано с потребността да си играят с кичурите, но и да чувстват противоположния пол различен от самите тях. Цветът не е толкова задължителен, но масовите вкусове се препокриват.

long hair manЖените сме по-склонни, именно заради същата тази различност, да избираме мъже с по-къса прическа. Независимо това, изпитваме особено голям фетиш към мъже с дълги коси. И то не какви, а поддържани. Точно спрямо отношението на мъжа към собствената му коса, се разбира много за характера му. Затова всички ние подсъзнателно избираме мъжа според типа прическа.

Мъжете с дълга коса са по-чувствителни, внимателни и и грижовни. Затова въздишаме по тях неконтролируемо, без значение дали косата е дълга само до шията, или се стеля и по раменете, че и надолу по гърба. С вида си те излъчват… сякаш покана да ги докоснеш.

Мъжете с направени коси – модерни прически, гел, вакса, пяна имат стил, но и казват с прическата си, че те са перфекционисти, стриктни и имат високи изисквания и към жената до себе си. Те са придирчиви и към най-малкия детайл от собствената си визия и поведение и ще държат половинката им да е също толкова перфектна по отношение на вида и възпитанието си.

Мъжете с небрежна прическа тип “само съм прокарал пръсти след сън през косата си” изглеждат непритенциозни и видът им говори, че търсят нещо повече от кукличка в лъскав целофан. С тях се чувстваме уверени в себе си и не се притесняваме, че неговата прическа е по-хубава от нашата или че краката са му по-добре обръснати от нашите.

Типът е от значение. А вашият какъв е?

Селфи с новата прическа. Нужно ли е!?

Кой не е чувал за селфито, кой не знае за него? То се превърна в истински феномен на съвременното ни общество, който набира ли набира популярност. Хващам се на бас, че имате приятели и познати, които постоянно се самоснимат в най-различни тривиални ситуации и сте на косъм вече да блокирате известията си от тях, защото…

Стават сутрин, снимат се. Направили са закуска? Постват и нея. Видели са сладко котенце на улицата? Нека и приятелите им във фейсбук също го видят. Пият бяло фрапе на центъра? Всички са длъжни да разберат за новото им постижение… и т.н. и т.н. Това са най-тривиалните ситуации. Иначе снимките от разни пътувания, екскурзии и интересни срещи ги разбирам. Важните събития от рода на сватби, балове, дипломирания и т.н. също си струва да се отбележат.

timthumb.phpА когато става дума за нова прическа? Хм… зависи.

Подкрепям селфито след посещение при фризьора, когато:

1. Сте направили драстична промяна с външния си вид – сменили сте цвета контрастно или сте скъсили/удължили дължината драстично.

2. Направили са ви официална прическа –  в края на краищата това не се случва всеки ден и си струва да се отбележи.

Обаче в повечето случаи посещенията при фризьор са по-скоро за оформяне на фризурата, подстригване на краищата, освежаване на цвета или заздравяване на косата с някаква специална процедура. На снимката може дори да не си проличи, че сте направили нещо с косата си. Защо тогава я публикувате? Нужно ли е да ангажираме цялата си приятелска листа с този факт? Не, разбира се. На когото имаме желание да се похвалим, най-вероятно вече знае. На още някого може да кажем, като се видим на кафе. Останалите едва ще са толкова развълнувани, колкото на вас ви се иска. Помислете за всички онези хора, с които сте си разменили приятелство във facebook, но вероятно дори няма да се поздравите лично, ако се разминете на улицата. Вас интересува ли ви кога се подстригват те? Не. Тогава защо тях да ги е грижа кога ходите на фризьор вие… и за си пускате селфи веднага, след като са ви скъсили косата с два пръста
?

Знаете ли кои са 9-те музи?

muses

“О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев”… винаги се сещам за този цитат на Омировата “Илиада”, когато чуя думата “муза”. Онзи ден се замислих по темата… винаги ми е било интересно да чета за митологии, легенди и предания, макар да не споделям тази своя страст в блога си. Днес обаче ще направя изключение, защото съм на мнение, че си струва. Посвещавам текста си на древногръцките музи! Защо ли? Защото мисля, че малцина са хората, които могат да изредят имената на тези девет богини, а на практика е признак на добра култура, ако всеки от нас може да го направи.

Започвам с кратко въведение. Музите били богините-покровителки на изкуството в Древна Гърция. Те са дъщери на Зевс и Мнемозина, богинята на паметта. Интересното е, че и деветте музи покровителстват визуално, театрално или някакъв вид звуково изкуство, а няма муза на писмеността или литературата. Може би защото са били много малко произведенията, които реално са се записвали. По-скоро са разгласявани устно с помощта на аедите… Но тъй като не съм специалист, не смея да правя предположения. Възнамерявам да ви изброя имената на деветте класически музи и изкуствата, които покровителстват. Надявам се да ги запомните, те са:

Калиопа, която е муза на епическата поезия и се смята , че е майка на Орфей.
Ерато, покровителка на любовната поезия.
Евтерпа е муза на лирическата поезия.
Клио – муза на историята.
Мелпомена е муза на трагедията.
Талия е на другия драматичен жанр, а именно комедията.
Урания може би се досещате, че е муза на астрономията.
Терпсихора ми допада най-много, защото е покровителка на танците.
Полихимния пък е муза на химните и пантомимата.

Приличат ли децата на родителите си?

Ако погледне научно на този въпрос, отговорът е неоспоримо да. Приликата между деца и родители е генетично заложена. Но приликата между осиновени деца и родители съществува също, този път на принципа на общото съжителство и сходството. Доказано е, че когато живеете с някого вие неотменно започвате да заприличвате на него. Той ви влияе, както на психологическо, така и на физическо ниво. Вие придобивате неговите навици, имате неговото мислене, прихващате от неговия ум и започвате много да му приличате външно. Феноменът се забелязва както при дете-родител, така и между приятели, така и между партньори. За пръв път е описан като приказка от Шарл Перо в едноименната история за Рике с Перчема, където по уникален начин се обяснява с любовта.

Именно тя ни кара да се уеднаквяваме. Обичта между родител и дете е изключителна. Понякога може да доведе до много видими трансформации. И не стига, че външните прилики са наяве, много педантични майки искат да ги предадат и чрез облеклото. В интернет напоследък е нашумяла вълната родителите да обличат децата си като тях самите. Разбира се с тази шантава идея са се заели най-вече майките, но и бащи не липсват. Децата просто се забавляват от сърце и се радват, че са досущ като личността, която е спечелила обожанието им.

mini-me-man mini-me

Color Change Hair

Когато гледах филма “Люси” (“Lucy”) с неподражаемата Скарлет Йохансон, единственото нещо, което забелязвах от всичките й превъплъщения, бе промяната на цвета и формата на косата. Каквото и да си говорим подобен талант бихме желали да притежаваме всички жени.

Още докато бях тинейджърка четох фантастична книга с елементи на романтика, но за съжаление в момента нито мога да си спомня автора, нито заглавието. Като цяло разказваше космическа история, в която жена от свръх развита цивилизация попада без път назад на планета подобна на Земята, но във завоевателски времена. Тя среща войн – висок и силен, каквито няма на нейната планета от слаби и неразвити физически мъже, и се влюбва в него. Авторката беше отделила в книгата доста място на свръх модерни въображаеми технологии като соларен душ, например. Главната героиня влизаше в своеобразната душ кабина и след няколко минути престой, благодарение на соларни енергийни потоци, излизаше чиста като бебе. Друг чудесен момент бе посветила на чип, който позволяваше на героинята да променя цвета и прическата си само със силата на мисълта. Така, когато героинята се ядосваше и искаше това да се забелязва, караше косата си да изглежда огнено червена, когато беше романтично настроена обичаше цвета на залеза – карамелен с розоволилави отенъци, а когато се чувстваше волна и весела избираше сребристо синьото, защото й напомняше крилете на пеперуда. Когато слезе на планетата, подобна на Земята, желанията й бяха да се слива с обстановката и затова си предаде “обикновения” тъмнокестеняв цвят. 🙁

Дълго след това мечтаех за подобно творение, но уви. Единственото, с което разполагам в действителността са прозаичните бои, спрейове… фотошоп 😉 … и желанието да изглеждам различно. Но стига самосъжаления.

Ето и малък откъс от филма “Люси”:

Осмелявате ли се?

Никога не съм разбирала екстравагантните прически, които оформят косата в асиметрични форми, създават обем на причудливи места, променят цвета й в нетрадиционни нюанси.

Вярно е, че фризьорството е изкуство, но според мен това не означава косата да изглежда като скулптура. Смятам, че естественият вид винаги е по-очарователен и изразява повече, отколкото всяка друга фризура би.

art hairВинаги съм се учудвала на моделите, които позволяват да правят с косата им каквото стилистите пожелаят. Но от друга страна ги разбирам – все пак косата е естествен възобновяем човешки “ресурс”, който лесно можем да си позволим да променим както ни харесва. Днес, слава Богу, има множество средства за фиксация, щадящи скалпа и косъма, които правят всяка промяна по-поносима. В миналото пък богатите дами са разчитали на камериерка, която е била едновременно прислужница, довереница, шивач и коафьор. В малко по-стари времена пък перуката е била средство да се постигне главозамайващ резултат като се щади косата. Доколко обаче носенето на перука е било полезно само по себе си – това вече в друга тема – въпрос на хигиенни навици, здраве и естетически вкус.

А вие бихте ли се осмелили да застанете под пръстите на стилист за ето такава прическа, например?

Огледалце, огледалце, я кажи как косата ми да порасте ми покажи!

Вечният въпрос на любителките на дългата коса. Как да постигаме по-добри резултати в растежа на косъма, без перманентното подстригване на краищата да намали чувствително размера?

Дългата коса винаги е била желана. Винаги е била секси. При това много. Но дългата, здрава и мека коса! Затова много жени предпочитат да изчакат косата им сама да израсте, а не прибягват до екстеншъни, освен ако няма повод, за който искат да изглеждат точно така, както се виждат във фантазиите си.

mirror mirrorВ Интернет ще намерите много рецепти за маски, спрейове, серуми и други козметични продукти, които действат добре на косъма. Аз, от опит, бих казала, че само един продукт намирам за полезен. Това е небезизвестната хининова вода. Само след няколко измивания косата изглежда по-бляскава, а моята става дори по-мека. Добре разтрита в корените хининовата вода подпомага и намаляването на косопада. Особено добре действа през пролетта и есента, когато сезонният косопад ви изтощава и ви кара да се притеснявате. Космите по четката и на пода в банята или мивката, където се решете, ще са видимо по-малко.

Хининовата вода не представлява някакъв особен препарат.  Затова единственото, което трябва да направите е да измиете косата си и след това, докато е още влажна, да накапете с хининова вода. Разтрийте с тампон в корените или с пръсти. Това е всичко. Не изисква чакане или допълнително изплакване.

Резултатът е налице в сравнително кратък срок. До две-три седмици ще забележите намаляване на косопада, до месец ще отчетете по-бърз растеж на косата. Препоръчвам я и за коси, които се третират с препарати всеки ден. Хининовата вода определено съживява косъма, възвръща еластичността му и усещането на лъскавина.

Радикално!

Колко големи промени сте склонни да извършите със собствената си коса? Защо?

hair-changehair-changehair-changehair-changecut hairСпоред много психолози и женски сайтове промяната в прическата или цвета на косата е индикация за незадоволеност в отношенията с любимия. Режем косите си и търсим промяна, за да привлечем вниманието или да отделим от себе си насъбраното напрежение, което според “специалисти” в бранша се е насъбрало в краищата. За мен обаче това е много далеч от истината. В източните култури дългата коса е била символ на слава и чест. През 19 век на Запад е емблематизирала мъжко достойнство (войните не са режели косите си, както и благородниците) и на женственост (дамите пък още по-малко). Е, те едва ли са страдали от стрес и едва ли всяка любовна драма им е коствала сантиметри коса. Подстрижката е била за здраве и блясък на косъма.

Защо тогава искаме промяна? Според мен всяка жена трябва да е независима по отношение на собственото си тяло от мъжа до себе си. Чувствайте се и се правете красива единствено заради доброто си самочувствие. Смяната на цвета и прическата може да бъде израз на желанието ви да демонстрирате пред себе си и околните, че не се страхувате от промяна. Да покажете на любимия си, че взимайки ви, му поднасяте разнообразието, от което много мъже се нуждаят. Какво по-интересно от непредсказуема жена, която е винаги различна и вълнуваща с приумиците си. Определено ще задържите вниманието му, но не с конкретна цел.

Колко радикални могат да бъдат промените? Точно толкова, колкото пожелаете. Ако ви е омръзнала дългата коса, заради която трябва да ставате в 5:30 всяка сутрин, за да й предадете подобаващ вид, отрежете я до къса прическа, която с малко пяна ще оформяте за 15-тина минути.

От години все гледате скучното кафяво на косата си, а се чувствате жива и щастлива и искате това да личи – ами боядисайте я червена и ще правите впечатление на всички. Ако пък не сте сигурна дали червеното точно е вашият цвят – няма проблем, козметичната индустрия е измислила оцветителите. Така че, сменяйте на воля цвета и прическата и бъдете себе си. Косата е най-възобновяемата ни ценност и предразполага към всевъзможни артистични експерименти.