Archive for October 2014

Пипате ли постоянно косата си?

img_6423Това е важен въпрос и искам хубаво да се замислите, преди да отговорите окончателно.

Както знаем собствените ни мимики и жестове имат ключова роля по отношение на невербалната комуникация. Дали го правите осъзнато или не, но пипането, отместването или игрането с косата ви създава впечатление у околните, затова е добре да го правите с малко повече мисъл.

Предлагам ви няколко заигравания с косата ви, над които да помислите…

Ако въртите кичур коса около пръста си по време на презентация, семинар или друг вид среща, вероятно оставяте впечатление на незаинтересованост и изглеждате все едно ви е скучно. Играта с косата ви показва, че си търсите странично занимание, с което да се разсейвате от случващото се в момента.

Ако постоянно променяте прическата си в рамките на един и същи ден, може би сте изнервена. Наистина ли искате са ви личи и всички да разберат? Връзвате я, пускате я, пак я вдигате нагоре и я пускате по раменете си, премятате я на една страна, после на друга и т.н. Прекалено енергична сте, сякаш се опитвате да се разсеете и да се отървете от някакво натрупано напрежение наоколо. Само че с показното си поведение може би напрягате и хората около вас?

Нека вмъкна и следното обаче. Ако вършите някаква интелектуална дейност и за момент отместите поглед встрани със замислено изражение и някак неосъзнато докоснете косата си, това може и да изглежда добре. Сякаш се самоуспокоявате по този начин и събирате мислите си. В този случай докосвате косата си наистина неосъзнато и без задни мисли. Върнете отново целеустремен поглед към монитора (например) с изместена на една страна коса и… изглеждате сякаш тя е източникът ви на вдъховение.

И последно, но не на последно място. По ръцете ни полепват много микроби постоянно, а дланите ни се потят лесно. Пипайки косата си, вие вероятно я замърсявате и омазнявате по-лесно. Хрумвало ли ви е, че по този начин вредите на добрия й външен вид?

Не всеки, който мълчи, не може да говори

Представете си следната ситуация. Излизате с приятели на кафе, кино, разходка или другаде. Обичайната компания от хора сте, познавате си от много време и общувате с лекота помежду си.

Правите поредната си уговорка да се видите и когато пристигате на нароченото място в определения момент, виждате, че един от приятелите ви си води компания – негов колега/колежка от работа. Запознавате се с новото попълнение в компанията, но той/тя се оказва от онези мълчаливи хора, които не обелват нито дума или го правят много рядко.

670px-Be-a-Quiet-Person-Step-7Знаете ли какво е показал опитът ми до момента във връзка с тези хора? Че не всеки, който мълчи, всъщност не може да говори. Напротив. В повечето случаи мълчаливите хора са страшно ерудирани и надарени с дар слово. Просто, преди да изкажат собственото си мнение, предпочитат да изслушат другите, да се запознаят с тяхното мнение, да го преосмислят и чак след като мине целият процес на приемане и анализиране на информацията, да изкажат мнение. Може би на някои от вас подобно поведение им се струва глупаво и преекспонирано, но това е вашият начин на мислене. За онези мълчаливи индивиди, това е абсолютно естествено и нормално.

Случва се мълчаливите хора да оставят антипатично първо впечатление за себе си в началото. Изглеждат некомуникативни, затворени, асоциални и понякога дори надменни. Това е грешно впечатление, защото те са просто по-интровертно насочени. Дайте им малко време да се адаптират в обстановката. Веднъж, щом приключат с наблюдението и събирането на впечатление, ще си отворят устата и ще ви вземат акъла. Тогава непременно ще искате да сте приятели с тях…

Какво им става на хората?

Този е въпросът на дневен ред днес?

На всички читатели на блога ми им е известно, че когато става въпрос за някакъв значим обществен проблем не мога да остана безпристрастна. Имам блог и ще го ползвам да изразя личното си мнение, независимо дали въпросната статия се отнася специално за косата, или не.

susediЕ, днес ще ви кажа, че направо ми се изправя косата, когато трябва да общувам със съседи. Това ми е на дневен ред. Бих дала мило и драго, ако имах къща, в която да се нанеса и да се отърва от постоянно мрънкащи старици или любопитни майки с деца, които по цял ден се чудят какво да правят. Сякаш грижите по малките не са им достатъчни, а си пъхат носовете и в чуждите дела. Определено по тона ми разбирате, че съм леко афектира, но няма как. Вчера вечерта имах гости. Подготвих страхотни ребърца и реших да пусна скарата, която от месеци не бях ползвала. Това бе първата ми грешка. Цял куп съседи се събраха да ме притесняват на врата да ми правят забележка, че съм пуснала скарата. Злепоставиха ме пред гостите ми, които слава на Богу, бяха на моя страна и само цъкаха с език и ми казаха да се успокоя.

Миналия четвъртък имах майстори за водопровода и се изредиха всички да ми се карат, че било много шумно у нас. Е, добре, аз какво да направя? Нали трябва да се отстрани повредата. Преди малко си правих упражнения с 3 килограмови гирички. Без да исках изпуснах една. Съседката от долния етаж веднага се качи да изтъкне, че съм тропала!!!! Казах й, че всички живеем в блок и че това означава да се търпим взаимно. Нито й пускам музика високо, нито правя купони, нито паркирам колата си на нейното място, нито нищо. Както аз съм приела факта, че живеем заедно и че от всяко семейство си има специфични шумове, но нито веднъж не съм направила на никого забележка, че мести мебели, пуска телевизора си високо или не може да се справи с кряскаши деца, така помолих и тя да не навлиза в личното ми пространство. Казах й още, че няма да живея в страх, че ще ми се карат, ако случайно изпусна и счупя чиния и учтиво и затворих врата!

За съжаление повечето хора, които живеят в блокове и имат лични проблеми в ежедневието си, се опитват да вгорчат живота на съседите си. Не зная дали е чувстват по-велики, ако командват близкия си по врата, или просто специално мен са ме нарочили, поради завист или друго. Което и от двете да е, не смятам да им обръщам повече внимание, особено за дребните неща, за които си позволяват да нарушават интимното ми пространство.

Тази есен искам да…

c1c1458c2a1a9773450eec085e8aac98Есента е сезонът, който ме кара да мечтая най-усилено. Нали знаете как изведнъж цветовете стават по-приказни. Виждате нюанси в природата, които може би не сте забелязвали преди. Дали ще са жълтеникави, червени, зелени, кафеникави или оранжевеещи… мен лично все ме отнасят нанякъде.

Всичко се променя, но е някак си по-различно отколкото се променя през пролетта. Пролетта е по-жива, по-възраждаща се към живот. Докато есента наистина е по-скоро приказна. Има и една такава приглушена светлина, когато се смрачи и излезе някоя есенна буря. Леко мрачно е, по-хладно е и затова се завиваш под одеялото и си мислиш.

Тази есен искам да… започна нещо ново. Искам нов цвят на косата, нова прическа. Искам да отида на място, където не съм била. Искам да започна да спортувам активно, да се храня по-здравословно. Искам да изслушам всички песни на Coldplay или на някой друг изпълнител. Искам да сменя обстановката, да заживея другаде, да започна друга работа, да се изнеса, да запиша магистратура и да се върна в университета…

Есента е сезонът на промените. Тогава усещате, че наближава краят на годината. Застоявате се у дома, правите равносметка и се замисляте за промените около вас, било то настъпили, предстоящи или желани.