Archive for December 2014

Стилна прическа в новогодишната нощ

Вечерта на Нова година е времето, в което трябва да блестим. Можем да се разкрасим, да облечем някоя нова рокля, да сложим високи обувки и, разбира се… да си си направим професионална прическа!

hairБих искала да ви дам универсален съвет как да оформите косата си, за да посрещането 2015-а година в най-добрата си светлина, но аз самата не знам да има подобно правило. Истината е, че подходящата прическа винаги трябва да се комбинира с подходящия тоалет. Ако например имате вдигната яка, няма как тя да си подхожда с пусната коса. Бюстието и тънките презрамки си отиват с почти всякакви прически, а при затворените деколтета всичко е субективно.

Косата е аксесоар, скъпи дами. Можете да я изнесете нагоре и да я прибере в стегнат кок, за да освободите “терена” за друг аксесоар, а може и да минимизирате всичко останало и да използвате прическата си като най-впечатляващия елемент в цялостната ви визия. Признавам си, че обожавам комбинацията от вдигната коса, широко деколте и красиво бижу, проблясващо на шията на красива жена.

В новогодишната нощ аз лично бих заложила на нещо сигурно, което знам, че ми отива и няма да си вкарам автогол. Не бих си отразяла бретон за първи път точно преди важно събитие, каквото е посрещането на Новата година. Бих го направила, ако знам, че ми отива и с този ход не поемам излишен риск.

Винаги е добра идея да добавите и нещо лъскаво в косата си, когато отивате на парти. Сложете фибичка с камъче или сладка панделка например. Ако все пак това не е във ваш стил, може да се напръскате леко с лак за коса с брокат. Блестете, дами, събирайте погледи!

И накрая, но не на последно място. Ако искате да се преобразите, но вие самата не знаете как – то посещението при професионален фризьор е винаги добра идея.

Мъдрите мисли на Мечо Пух

urlВсеки уважаващ себе си човек е хубаво да отделя време за четене на книги, ако не всеки ден, то поне от време на време. Аз също се опитвам да го правя и прочитам поне по една книга на няколко седмици. Не е много, но и малкото е за предпочитане пред нищо, нали?

Наскоро в ръцете ми попадна детската на вид книжка, озаглавена “Мечо Пух” с автор Алън Александър Милн. За първи път Милн е публикувал историите си за говорещото мече през далечнта 1926 г. Може би някои от вас са запознати с този факт, но мен винаги ме е впечатлявало, че авторът е измислял приказките си с едничката цел да ги разказва на малкия си син Кристофър Робин. Публикува ги едва по-късно. Героите, приятели на Мечо Пух, също не са случайни хрумка. Те са абсолютно същите, каквито са били плюшените играчки на Кристофър Робин и в последствие също “оживяват”, за да станат част от историите и персонажи в приказките.

Честно казано анимационните филмчета за мечето Пух не са ми любимите анимации, но към самия образ на дебеличкото, жълто мече съм много привързана. Имам си няколко любими негови цитата, които с удоволствие ще споделя с вас. Надявам се да ви харесат, защото макар историите да се водят детски, в тях има философски истини.

Колкото повече, толкова повече! – Най-запомнящата се мъдрост на любимия ни Пух.

Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух…

– Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

– Какво трябва да… трябва?

Още примери има, но тези са ми любимите, както вече посочих. Ако искате да разберете повече от мъдрите мисли на мечето Пух и неговите приятели, по-добре прочете книгите. Историйките в книгата са кратки, забавни, много увлекателни и както стана ясно вече крият дълбока мъдрост в себе си.