Мъдрите мисли на Мечо Пух

urlВсеки уважаващ себе си човек е хубаво да отделя време за четене на книги, ако не всеки ден, то поне от време на време. Аз също се опитвам да го правя и прочитам поне по една книга на няколко седмици. Не е много, но и малкото е за предпочитане пред нищо, нали?

Наскоро в ръцете ми попадна детската на вид книжка, озаглавена “Мечо Пух” с автор Алън Александър Милн. За първи път Милн е публикувал историите си за говорещото мече през далечнта 1926 г. Може би някои от вас са запознати с този факт, но мен винаги ме е впечатлявало, че авторът е измислял приказките си с едничката цел да ги разказва на малкия си син Кристофър Робин. Публикува ги едва по-късно. Героите, приятели на Мечо Пух, също не са случайни хрумка. Те са абсолютно същите, каквито са били плюшените играчки на Кристофър Робин и в последствие също “оживяват”, за да станат част от историите и персонажи в приказките.

Честно казано анимационните филмчета за мечето Пух не са ми любимите анимации, но към самия образ на дебеличкото, жълто мече съм много привързана. Имам си няколко любими негови цитата, които с удоволствие ще споделя с вас. Надявам се да ви харесат, защото макар историите да се водят детски, в тях има философски истини.

- Колкото повече, толкова повече! – Най-запомнящата се мъдрост на любимия ни Пух.

- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. - Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух…

- Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

- Какво трябва да… трябва?

Още примери има, но тези са ми любимите, както вече посочих. Ако искате да разберете повече от мъдрите мисли на мечето Пух и неговите приятели, по-добре прочете книгите. Историйките в книгата са кратки, забавни, много увлекателни и както стана ясно вече крият дълбока мъдрост в себе си.

Google+ Comments

Leave a Reply