Posts Tagged ‘коса’

Рязка или плавна промяна?

changeОбичаме промяната. Тя ни показва, че сме смели да направим с живота си каквото пожелаем, но и ни представя пред другите като интересни личности, готови да се развиват и експериментират.

Доколко обаче средностатистическата жена е склонна да направи това и в какви рамки. За тинейджърите е доста по-лесно, поради чисто психологическото положение, в което се намират – а именно търсене на правилния стил.

За по-порасналите – студентки и млади жени до 34 години, промяната вече става въпрос на вътрешно усещане. А за зрелите и по-възрастните жени да бъдеш различна става все по-трудно.

Днес в полезрението ми са жените до 34 години. Те са в разцвета на силата и красотата си. Могат да бъдат искрящи, секси и то с онази опитност и визия, която подлудява мъжете. Това е именно и най-често възрастта, в която се преодоляват професионални и лични изпитания.

Ако се зачетете в интернет, ще открийте статистическа информация, която показва, че жените в тази възраст предпочитат честите, но плавни промени. Независимо за какво се отнасят те. Ако преценят да потъмнят косата си биха заложели на нюанс по-тъмно в началото и едва след като свикнат с разликата, биха се престрашили да пробват с драматично наситен цвят. Със стила е същото. При този тип хора дори местенето в друг град или намирането на нова работа, им създава напрежение.

change 2Сравнително малък е процентът на представителките на нежния пол, които биха направили категорична промяна рязко и от веднъж. Такива дами с лека ръка отхвърлят миналото и са готови да посрещнат бъдещето в неузнаваема визия. Те, по психологически критерий, се делят на два вида – които се гордеят с промяната, и такива, които след това започват да съжаляват за импулсивното решение. Именно за това в салоните за красота много често стилистите задават въпроса на жени,  носили дълга коса и искат късо, или пък руси, желаещи да бъдат черни: “Сигурни ли сте?” Често дори се опитват да дадат няколко предложения. Тогава жената си мисли, че стилистът си има собствено мнение и не иска да направи онова, за което си плаща. Не, те не трябва да мислят така. Стилистът е много добър психолог и щом задава този въпрос, то той се опитва да разбере дали клиентката е сигурна в себе си, за да не го обвинява после, ако резултатът не й допада. Все пак той иска да внуши, че с промяната на косата се променя цялата визия.

А вие на каква промяна сте готови – на плавна или рязка?

Ако косата ни пречи…

При жените един от най-ужасните проблеми е, когато косата им пречи на работното място или при различни домашни занимания като готвене, хоби, тренировка, почистване. Това, което много жени правят, е да я вържат на конска опашка. Но можеш ли всеки ден да опъваш косата си? Това е не само естетически дразнещо хората, които са непрестанно наоколо, но и не особено полезно за самия скалп.

hairstyleРазбира се, можеш и да си подстрижеш косата, но наложително ли е?!

При все, че ние жените сме креативни същества, ще се опитам да ви предложа интересни идеи за прибрана коса, ако същата ви пречи в дневните ви занимания.

1. Направете си бретон. Спуснете го напред или го носете настрани, но така предната част на косата няма да влиза постоянно в очите ви.

2. Ако не ви отива бретон, решението е да сплетете предната част на косата настрани или назад (може и цялата коса, както е показано на снимката). Ще имате интригуваща визия, без пречкащите се кичури.

3. Шнолите са полезни, но когато са интересни – още по-добре. Непокорните кичури пригладете назад стилно и закопчейте немирниците със закачливи фуркети с перли, цветя или пандели.

4. Хванете предната част на косата и я прихванете с тънки шноли назад.

5. Лентата за коса е идеално решение.

6. Вържете тънко шалче точно отпред и направете естетически възел настрани.

7. Диадемата е елегантен аксесоар за коса. Защо да не я сложим?

8. По принцип съм против топингите, но в този случай – топирайте назад и придайте обем. 🙂 С малко повече лак, косата няма да мърда от мястото си.

Вие как носите косата си на работа и у дома? Споделете идеите и съветите си, защото те ща се полезни за някого.

Страшно ли е да съхраняваш коса?

Когато някой ви каже, че си пази кичур куса, вие веднага бихте се сетили за вуду магия или някакви други не толкова готини неща. Идеята за пазенето на косата е наличието на ДНК  в корена на косъма, която е строго специфична за всеки, и съответна чудесно средство да се насочи магия срещу определен човек. Обаче СТИГА! Хайде по-сериозно.

lock-of-hairМнозина съхраняват кичур коса по ред причини, които изобщо не са свързани с магьосничество. Ето при какви поводи се пази коса и защо:

1. При кръщенето се отрязва коса на четири места (на кръст) и се съхранява. Това от една страна е за спомен от първата косичка на детето, но от друго е символ на покорство и първа жертва пред Бога. Това е така, тъй като косата се приема за символ на власт и красота.

2. Дава се коса на любим – символът е на любов и отдаденост, на жертва в името на любовта и в идеята да се пази част от самия човек, а не негова вещ. Обикновено фини кичури се навиват и слагат в кутийки или в специално изработен медальон;

3. Кичур коса се реже и при присъединяването към братство или сестринство. Това е знак за готовност и отново саможертва. А също така и да напомня, че е предадена тъкмо от този човек, на когото принадлежи  и от никой друг;

4. В миналото кичур коса се е изпращала в писмо като определено знамение, който само притежателят на писмото разбирал и разпознавал.

Косата е ценна от гледна точка на вярванията, религията, но и в междуличностното общуване. В българските обреди и ритуали винаги е присъствало и правило как трябва да се носят косите – вдигнати, сплетени, спуснати, отрязани, а при мъжете брадата – пусната, избръсната. Всичко това е свързано с отдаване на почит към божество или събитие.

Всички ние имаме някъде там, из вещите от детството ни, кичур коса. Когато го погледнем и държим в ръцете си усещаме странното чувство , че държим нещо меко, копринено – невинно, неопорочено. Може би от тази гледна точка пък косата би трябвало да ни напомня какви сме били и да ни подсеща какви винаги трябва да бъдем – чисти, добри.

Когато Той подстригва Нейната коса!!!

Катастрофа!!! Никога не бихте му позволили да изказва мнението си за вашата визия, камо ли да се опита да промени прическата ви собственоръчно, според неговите изисквания. Определено не бихте му имали доверие, защото знаете, че в повечето случаи Той е неглиже, рядко забелязва какво сте облекли или как сте направили косата си. Какво остава да се опитва да се прави на фризьор или да ви подава дрехи в съблекалнята на някой магазин,например, демонстрирайки отношение към начина ви на обличане. Той ще избира неща, според собствения си вкус – тениска или дънки – практично, удобно и без да се интересува от апликацията или модела. С косата е същото – на него му е все тая дали имате бретон или нямате. Ще забележи, че сте промените прическата си, само ако направите драстичната крачка да смените цвета с някой крещящ или да се подстрижете с повече от 15 сантиметра.

Ако му изтъкнете всичко написано дотук лице в лице, Той ще ви каже, че се заблуждавате на секундата. А също и аз. Великата и много дълбоко скрита истина, дами, е, че мъжете ни понякога могат по-добре от нас да преценят как изглеждаме и ако им имате достатъчно вяра да оставите стилът си в техните ръце, те ще ви направят да изглеждате секси, според техните собствени представи. Но и според представите на повечето мъже по света. Ще се изумите, че в магазина за дрехи ще ви подадат къси панталонки или прилепнала блуза, а ако им позволите да отрежат косата ви, резултатът всъщност изобщо няма да е чак толкова лош.

Ето няколко смели жени, които оставят косите си, макар и с огромна доза съмнение, в ръцете на техните половинки. Накрая? Е, вижте сами:

Мъжете се избират по косата!

Ние жените сме особено взискателни към външния вид на нашия партньор. Дори понякога изказваме гласно мнението си дали половинаката ни да е избръсната или с едва набола брада, дали да отиде да се подстриже или да остави косата си по-дълга.

Косата като цяло е доста интимен аксесоар, свързан с галене, подръпване в по-лични ситуации. Тя изцяло променя и външния вид на човека – по-късата коса отваря лицето и открива врата, по-дългата пък издължава фигурата.

Склонна съм да вярвам, според свои собствени наблюдения, че мъжете като цяло предпочитат жени с дълга, естествено руса коса, което е свързано с потребността да си играят с кичурите, но и да чувстват противоположния пол различен от самите тях. Цветът не е толкова задължителен, но масовите вкусове се препокриват.

long hair manЖените сме по-склонни, именно заради същата тази различност, да избираме мъже с по-къса прическа. Независимо това, изпитваме особено голям фетиш към мъже с дълги коси. И то не какви, а поддържани. Точно спрямо отношението на мъжа към собствената му коса, се разбира много за характера му. Затова всички ние подсъзнателно избираме мъжа според типа прическа.

Мъжете с дълга коса са по-чувствителни, внимателни и и грижовни. Затова въздишаме по тях неконтролируемо, без значение дали косата е дълга само до шията, или се стеля и по раменете, че и надолу по гърба. С вида си те излъчват… сякаш покана да ги докоснеш.

Мъжете с направени коси – модерни прически, гел, вакса, пяна имат стил, но и казват с прическата си, че те са перфекционисти, стриктни и имат високи изисквания и към жената до себе си. Те са придирчиви и към най-малкия детайл от собствената си визия и поведение и ще държат половинката им да е също толкова перфектна по отношение на вида и възпитанието си.

Мъжете с небрежна прическа тип “само съм прокарал пръсти след сън през косата си” изглеждат непритенциозни и видът им говори, че търсят нещо повече от кукличка в лъскав целофан. С тях се чувстваме уверени в себе си и не се притесняваме, че неговата прическа е по-хубава от нашата или че краката са му по-добре обръснати от нашите.

Типът е от значение. А вашият какъв е?

Петиция срещу сешоара през лятото

Когато времето е топло и косата изсъхва за минути, да ползвате сешоар според мен е кощунство.

Много жени казват, че благодарение на мощната струя успяват да оформят косата си по-добре, използвайки четка, но ако косата ви така или иначе има естествен обем, защото да не я оставите да изсъхне сама.

Направете си следния екепсримент. Единият ден измийте косата си, нанесете кристали и издухайте със сешоар. След следващото измиване нанесете кристали, срешете цялата коса с глава, наведена на долу, и оставете да изсъхне като просто прикачите горната част на косата с шнола, за да повдигнете и придадете обем. Снимайте се и докосвайте косата си като се опитате да запомните каква е на допир.

drying hairКогато аз направих “упражнението”, резултатът беше следният: Косата със сешоар изглеждаше обемна, но суха. Освен това сложих допълнително кристали, за да слегне, защото хвърчеше на всякъде, сякаш е разпиляна от статично електричество. Когато оставих да изсъхне на слънце, тя бе по-мека и лъскава. Кичурите бяха много по-добре оформени и прилегнали. Когато махнах шнолата косата отдолу беше съвсем леко влажна, но благодарение на това – добре оформена и отново с обем.

Ако обаче вашата коса е специфична – чуплива, тънка или има склонност да приляга към скалпа, тогава по-добре ползвайте сешоар с приставка на ниска степен, за да не горите кичурите. Оформете добре едва след като косата ви е почти суха. Но ако просто ще я духате без овална четка или друго пособие за стилизиране, то моят съвет е да загърбите сешоара и да оставите кичурите да изсъхнат от само себе си като се възползвате от топлите лъчи на слънцето и горещото време.

Чувството ще ви се хареса, уверявам ви.

Как са се фризирали жените през 19 век?

retro2retroФризурите през 19 век, и по-предни епохи, са ни смайвали с обема и сложността си. Постигането на подобно съвършенство е било въпрос на много време от страна на клиента, дълга практика от страна на стилиста и множество инструменти, които са изглеждали по-скоро като инквизиционни, отколкото фризьорски.

Ножици, преси, маши са имали доста причудливи форми. Някои са били с овални върхове, а други са представлявали кухи цилиндри, които са се пълнели с нажежени въглени, за топлинна обработка на къдриците.  За фиксиране са се използвали природни материали като восък, смола, вода със захар или други. За най-красивите фризури обаче не са били необходими толкова фиксиращи средства, колкото достатъчно фрукети и много други фиби, които са придържали къдриците. Най-често именно това е била причината дамите да са предпочитали да правят косите си на кок. Прибраната коса се задържа много по-лесно на прическа, отколкото пуснатата. Памучни гъби и овални тампони са помагали много за вида. Накити, панделки и цветя са украсявали прическата, за да бъде в тон с тоалета, да покаже социалното състояние и да представи дамата в най-добрата й светлина.

Подготовката за бал или соаре отнемала около 2 или 3 часа, в зависимост от избора на прическа. Най-лесни за изпълнение са били плитките и затова са измислени десетки начини за сплитане на коса, така че да обогатяват цялостния вид на фризурата.

Добавям към публикацията ми две снимки от модно списание от края на 19 и началото на 20 век, което показва тенденциите в поддържането на коса в различни отрязъци от време. Днес трудно бихме си позволили да отделяме повече от 15-тина минути за косите си. Но пък, благодарение на съвременните преси и маши, не е и нужно повече.

Осмелявате ли се?

Никога не съм разбирала екстравагантните прически, които оформят косата в асиметрични форми, създават обем на причудливи места, променят цвета й в нетрадиционни нюанси.

Вярно е, че фризьорството е изкуство, но според мен това не означава косата да изглежда като скулптура. Смятам, че естественият вид винаги е по-очарователен и изразява повече, отколкото всяка друга фризура би.

art hairВинаги съм се учудвала на моделите, които позволяват да правят с косата им каквото стилистите пожелаят. Но от друга страна ги разбирам – все пак косата е естествен възобновяем човешки “ресурс”, който лесно можем да си позволим да променим както ни харесва. Днес, слава Богу, има множество средства за фиксация, щадящи скалпа и косъма, които правят всяка промяна по-поносима. В миналото пък богатите дами са разчитали на камериерка, която е била едновременно прислужница, довереница, шивач и коафьор. В малко по-стари времена пък перуката е била средство да се постигне главозамайващ резултат като се щади косата. Доколко обаче носенето на перука е било полезно само по себе си – това вече в друга тема – въпрос на хигиенни навици, здраве и естетически вкус.

А вие бихте ли се осмелили да застанете под пръстите на стилист за ето такава прическа, например?

Какво не знаем за младите хора?

tumblr_m1ilzw1zms1qgjpfvo1_500Не че аз съм възрастна, дори не бих се нарекла на години зряла, но има едно поколение, което се роди малко след мен. Разликата между нас е компютъра и телевизора. Когато моя милост поотрасна все още едвам се заговаряше за онези огромни кутии Правец, а мобилни телефони никой не бе виждал. Метъла и рока не бяха така популярни. Прическите бяха само няколко типа, при това всичките прилични. После дойде чалгата, дойде инетрнет-а, започна да се следва западния образец и следващото поколение се роди с мишка в ръка, визуално мислене и бунт в ума.

Колкото повече варианти предлага мрежата, колкото повече хора подражават на масовите настроения, толкова повече са и тези, които се стремят към различното, към екстравагантното. Прическата може да е медия на личността. Затова някои я вземат директно за такава и показват на света нестандартното си мислене. Какво не знам за младите хора? Че те са много повече от това, за което ги смятаме! Ние, родените в средата на 80-те, се движим в коловозите, изградени ни от родители, чиито релси са били положени през комунизма. Децата на 90-те се опитват по всякакъв начин да ни покажат, че света се нуждае от нова посока, от промяна.

Затова не рядка гледка са артистите, които искат да конструират наново света и да ни дадат едно различно бъдеще. Те са достатъчно смели да покажат индивидуалността си, това че не следват общата вълна и е трудно да бъдат манипулирани. Мисля, че имаме нужда от повече такива млади хора. Но не непременно с точно такива прически…

Радикално!

Колко големи промени сте склонни да извършите със собствената си коса? Защо?

hair-changehair-changehair-changehair-changecut hairСпоред много психолози и женски сайтове промяната в прическата или цвета на косата е индикация за незадоволеност в отношенията с любимия. Режем косите си и търсим промяна, за да привлечем вниманието или да отделим от себе си насъбраното напрежение, което според “специалисти” в бранша се е насъбрало в краищата. За мен обаче това е много далеч от истината. В източните култури дългата коса е била символ на слава и чест. През 19 век на Запад е емблематизирала мъжко достойнство (войните не са режели косите си, както и благородниците) и на женственост (дамите пък още по-малко). Е, те едва ли са страдали от стрес и едва ли всяка любовна драма им е коствала сантиметри коса. Подстрижката е била за здраве и блясък на косъма.

Защо тогава искаме промяна? Според мен всяка жена трябва да е независима по отношение на собственото си тяло от мъжа до себе си. Чувствайте се и се правете красива единствено заради доброто си самочувствие. Смяната на цвета и прическата може да бъде израз на желанието ви да демонстрирате пред себе си и околните, че не се страхувате от промяна. Да покажете на любимия си, че взимайки ви, му поднасяте разнообразието, от което много мъже се нуждаят. Какво по-интересно от непредсказуема жена, която е винаги различна и вълнуваща с приумиците си. Определено ще задържите вниманието му, но не с конкретна цел.

Колко радикални могат да бъдат промените? Точно толкова, колкото пожелаете. Ако ви е омръзнала дългата коса, заради която трябва да ставате в 5:30 всяка сутрин, за да й предадете подобаващ вид, отрежете я до къса прическа, която с малко пяна ще оформяте за 15-тина минути.

От години все гледате скучното кафяво на косата си, а се чувствате жива и щастлива и искате това да личи – ами боядисайте я червена и ще правите впечатление на всички. Ако пък не сте сигурна дали червеното точно е вашият цвят – няма проблем, козметичната индустрия е измислила оцветителите. Така че, сменяйте на воля цвета и прическата и бъдете себе си. Косата е най-възобновяемата ни ценност и предразполага към всевъзможни артистични експерименти.