Какво не знаем за младите хора?

Не че аз съм възрастна, дори не бих се нарекла на години зряла, но има едно поколение, което се роди малко след мен. Разликата между нас е компютъра и телевизора. Когато моя милост поотрасна все още едвам се заговаряше за онези огромни кутии Правец, а мобилни телефони никой не бе виждал. Метъла и рока не бяха така популярни. Прическите бяха само няколко типа, при това всичките прилични. После дойде чалгата, дойде инетрнет-а, започна да се следва западния образец и следващото поколение се роди с мишка в ръка, визуално мислене и бунт в ума.

Колкото повече варианти предлага мрежата, колкото повече хора подражават на масовите настроения, толкова повече са и тези, които се стремят към различното, към екстравагантното. Прическата може да е медия на личността. Затова някои я вземат директно за такава и показват на света нестандартното си мислене. Какво не знам за младите хора? Че те са много повече от това, за което ги смятаме! Ние, родените в средата на 80-те, се движим в коловозите, изградени ни от родители, чиито релси са били положени през комунизма. Децата на 90-те се опитват по всякакъв начин да ни покажат, че света се нуждае от нова посока, от промяна.

Затова не рядка гледка са артистите, които искат да конструират наново света и да ни дадат едно различно бъдеще. Те са достатъчно смели да покажат индивидуалността си, това че не следват общата вълна и е трудно да бъдат манипулирани. Мисля, че имаме нужда от повече такива млади хора. Но не непременно с точно такива прически…