Не че аз съм възрастна, дори не бих се нарекла на години зряла, но има едно поколение, което се роди малко след мен. Разликата между нас е компютъра и телевизора. Когато моя милост поотрасна все още едвам се заговаряше за онези огромни кутии Правец, а мобилни телефони никой не бе виждал. Метъла и рока не бяха така популярни. Прическите бяха само няколко типа, при това всичките прилични. После дойде чалгата, дойде инетрнет-а, започна да се следва западния образец и следващото поколение се роди с мишка в ръка, визуално мислене и бунт в ума.
Колкото повече варианти предлага мрежата, колкото повече хора подражават на масовите настроения, толкова повече са и тези, които се стремят към различното, към екстравагантното. Прическата може да е медия на личността. Затова някои я вземат директно за такава и показват на света нестандартното си мислене. Какво не знам за младите хора? Че те са много повече от това, за което ги смятаме! Ние, родените в средата на 80-те, се движим в коловозите, изградени ни от родители, чиито релси са били положени през комунизма. Децата на 90-те се опитват по всякакъв начин да ни покажат, че света се нуждае от нова посока, от промяна.
Затова не рядка гледка са артистите, които искат да конструират наново света и да ни дадат едно различно бъдеще. Те са достатъчно смели да покажат индивидуалността си, това че не следват общата вълна и е трудно да бъдат манипулирани. Мисля, че имаме нужда от повече такива млади хора. Но не непременно с точно такива прически…
