Как са се фризирали жените през 19 век?

Фризурите през 19 век, и по-предни епохи, са ни смайвали с обема и сложността си. Постигането на подобно съвършенство е било въпрос на много време от страна на клиента, дълга практика от страна на стилиста и множество инструменти, които са изглеждали по-скоро като инквизиционни, отколкото фризьорски.

Ножици, преси, маши са имали доста причудливи форми. Някои са били с овални върхове, а други са представлявали кухи цилиндри, които са се пълнели с нажежени въглени, за топлинна обработка на къдриците.  За фиксиране са се използвали природни материали като восък, смола, вода със захар или други. За най-красивите фризури обаче не са били необходими толкова фиксиращи средства, колкото достатъчно фрукети и много други фиби, които са придържали къдриците. Най-често именно това е била причината дамите да са предпочитали да правят косите си на кок. Прибраната коса се задържа много по-лесно на прическа, отколкото пуснатата. Памучни гъби и овални тампони са помагали много за вида. Накити, панделки и цветя са украсявали прическата, за да бъде в тон с тоалета, да покаже социалното състояние и да представи дамата в най-добрата й светлина.

Подготовката за бал или соаре отнемала около 2 или 3 часа, в зависимост от избора на прическа. Най-лесни за изпълнение са били плитките и затова са измислени десетки начини за сплитане на коса, така че да обогатяват цялостния вид на фризурата.

Добавям към публикацията ми две снимки от модно списание от края на 19 и началото на 20 век, което показва тенденциите в поддържането на коса в различни отрязъци от време. Днес трудно бихме си позволили да отделяме повече от 15-тина минути за косите си. Но пък, благодарение на съвременните преси и маши, не е и нужно повече.