Никога не съм разбирала екстравагантните прически, които оформят косата в асиметрични форми, създават обем на причудливи места, променят цвета й в нетрадиционни нюанси.
Вярно е, че фризьорството е изкуство, но според мен това не означава косата да изглежда като скулптура. Смятам, че естественият вид винаги е по-очарователен и изразява повече, отколкото всяка друга фризура би.
Винаги съм се учудвала на моделите, които позволяват да правят с косата им каквото стилистите пожелаят. Но от друга страна ги разбирам – все пак косата е естествен възобновяем човешки „ресурс“, който лесно можем да си позволим да променим както ни харесва. Днес, слава Богу, има множество средства за фиксация, щадящи скалпа и косъма, които правят всяка промяна по-поносима. В миналото пък богатите дами са разчитали на камериерка, която е била едновременно прислужница, довереница, шивач и коафьор. В малко по-стари времена пък перуката е била средство да се постигне главозамайващ резултат като се щади косата. Доколко обаче носенето на перука е било полезно само по себе си – това вече в друга тема – въпрос на хигиенни навици, здраве и естетически вкус.
А вие бихте ли се осмелили да застанете под пръстите на стилист за ето такава прическа, например?
