Напоследък си мислех, че колкото повече средства наливам в косата си, толкова по-добре. Оказа се, че съм влязла в типичния капан – претоварване. Вместо лекота и плътност, получих тежка, сплескана коса, която приличаше на мокра материя.
Сутринта, когато се загледах в огледалото, бях шокирана. Следвах всяка инструкция – протеини, масла, ламеларна вода – и все пак резултатът беше катастрофален. Косата ми беше затисната под невидима тежест, сякаш някой беше излял върху нея сироп. Кутикулата беше запечатана, а косата – задушена. Не можеше да диша.
Разбрах, че „прекомерната грижа“ е все така вредна, както и пълната липса на такава. Вълнистата коса е капризна – иска баланс, а не натрупване. Когато е претоварена, гравитацията надделява и всяка вълна се опитва да се изправи. Прилича на склад, препълнен със стари стоки – няма място за новото.
Тогава започнах да действам. Намерих силен, изчистващ шампоан и започнах да премахвам слоевете. Беше трудно да призная, че скъпите ми продукти са били проблемът, но резултатът си заслужаваше. Косата ми постепенно започна да се освобождава, да става лека и да си връща естествената форма.
Сега знам, че лекотата е по-важна от богатството на съставките. Вълните ми се върнаха, но само след като премахнах всичко излишно.