Когато гледах филма „Люси“ („Lucy“) с неподражаемата Скарлет Йохансон, единственото нещо, което забелязвах от всичките й превъплъщения, бе промяната на цвета и формата на косата. Каквото и да си говорим подобен талант бихме желали да притежаваме всички жени.
Още докато бях тинейджърка четох фантастична книга с елементи на романтика, но за съжаление в момента нито мога да си спомня автора, нито заглавието. Като цяло разказваше космическа история, в която жена от свръх развита цивилизация попада без път назад на планета подобна на Земята, но във завоевателски времена. Тя среща войн – висок и силен, каквито няма на нейната планета от слаби и неразвити физически мъже, и се влюбва в него. Авторката беше отделила в книгата доста място на свръх модерни въображаеми технологии като соларен душ, например. Главната героиня влизаше в своеобразната душ кабина и след няколко минути престой, благодарение на соларни енергийни потоци, излизаше чиста като бебе. Друг чудесен момент бе посветила на чип, който позволяваше на героинята да променя цвета и прическата си само със силата на мисълта. Така, когато героинята се ядосваше и искаше това да се забелязва, караше косата си да изглежда огнено червена, когато беше романтично настроена обичаше цвета на залеза – карамелен с розоволилави отенъци, а когато се чувстваше волна и весела избираше сребристо синьото, защото й напомняше крилете на пеперуда. Когато слезе на планетата, подобна на Земята, желанията й бяха да се слива с обстановката и затова си предаде „обикновения“ тъмнокестеняв цвят. 🙁
Дълго след това мечтаех за подобно творение, но уви. Единственото, с което разполагам в действителността са прозаичните бои, спрейове… фотошоп 😉 … и желанието да изглеждам различно. Но стига самосъжаления.
Ето и малък откъс от филма „Люси“:
