Искам да ви разкажа по-подробно за избягващия стил на привързаност, който е много разпространен и оказва сериозно влияние върху начина, по който изграждаме взаимоотношенията си.
Избягващият стил на привързаност се формира в ранното детство, когато детето е изпитвало недостатъчна емоционална подкрепа, често е било пренебрегвано или обратно — получавало е прекалено контролираща и натрапчива грижа. Това води до вътрешен конфликт и страх от зависимост, който се превръща в механизъм за самозащита. Хората с този стил предпочитат емоционалната дистанция и самостоятелността, за да не изпитват болката от възможно отхвърляне или нараняване.
Често те изглеждат хладни, резервирани и дори отчуждени, но това е защитна стена, която им позволява да запазят контрол върху своите емоции и близките си. Този стил е известен с това, че затруднява споделянето на чувства, разговорите за вътрешни преживявания и изграждането на дълбока интимност. В резултат на това много връзки с хора с избягващ стил са белязани от неразбирателство и усещане за емоционална празнота.
Причините за избягващия стил често са свързани с преживявания на отхвърляне или емоционална нехайност в детството, както и с липсата на безопасна среда за изразяване на уязвимост. Защото точно в ранните взаимоотношения с родителите формират основата за бъдещите ни модели на привързаност.
Този стил влияе сериозно върху живота, защото хората с избягващ стил могат да изпитват трудности да създават и поддържат стабилни връзки. Те често се чувстват разделени между желанието за близост и страха от зависимост, което води до цикли на приближаване и отдръпване. Това не означава, че те не искат връзки, напротив — те просто не знаят как да ги управляват по здравословен начин.
Решението и лечението включват осъзнаване на този модел и работа върху приемането на уязвимостта, изграждането на доверие и умението да се изразяват емоциите. Терапията с психотерапевт, който разбира теорията на привързаността, е особено полезна за преодоляване на страха и изграждане на здравословни връзки. Важно е да се подчертае, че този стил не е присъда — с правилна подкрепа и усилия може да се трансформира и да доведе до по-пълноценен и щастлив живот.
В личен план, когато съзнавам тези механизми в себе си или в другите, става по-лесно да ги приемам и да изграждам мостове вместо стени. Познавам хора, които с много труд и работа върху себе си са успели да намерят баланс между независимост и близост — нещо, което е напълно възможно и за всеки от нас.
Ако се разпознавате в описанието на избягващия стил, не отлагайте да потърсите помощ или поне да започнете работа върху осъзнаването му. Връзките ни отразяват най-вече отношението ни към самите себе си и към собствената ни уязвимост. Именно затова този стил заслужава внимание и разбиране, за да не остава пречка пред щастието ни.
