Есента е сезонът, който ме кара да мечтая най-усилено. Нали знаете как изведнъж цветовете стават по-приказни. Виждате нюанси в природата, които може би не сте забелязвали преди. Дали ще са жълтеникави, червени, зелени, кафеникави или оранжевеещи… мен лично все ме отнасят нанякъде.
Всичко се променя, но е някак си по-различно отколкото се променя през пролетта. Пролетта е по-жива, по-възраждаща се към живот. Докато есента наистина е по-скоро приказна. Има и една такава приглушена светлина, когато се смрачи и излезе някоя есенна буря. Леко мрачно е, по-хладно е и затова се завиваш под одеялото и си мислиш.
Тази есен искам да… започна нещо ново. Искам нов цвят на косата, нова прическа. Искам да отида на място, където не съм била. Искам да започна да спортувам активно, да се храня по-здравословно. Искам да изслушам всички песни на Coldplay или на някой друг изпълнител. Искам да сменя обстановката, да заживея другаде, да започна друга работа, да се изнеса, да запиша магистратура и да се върна в университета…
Есента е сезонът на промените. Тогава усещате, че наближава краят на годината. Застоявате се у дома, правите равносметка и се замисляте за промените около вас, било то настъпили, предстоящи или желани.
