Когато някой ви каже, че си пази кичур куса, вие веднага бихте се сетили за вуду магия или някакви други не толкова готини неща. Идеята за пазенето на косата е наличието на ДНК в корена на косъма, която е строго специфична за всеки, и съответна чудесно средство да се насочи магия срещу определен човек. Обаче СТИГА! Хайде по-сериозно.
Мнозина съхраняват кичур коса по ред причини, които изобщо не са свързани с магьосничество. Ето при какви поводи се пази коса и защо:
1. При кръщенето се отрязва коса на четири места (на кръст) и се съхранява. Това от една страна е за спомен от първата косичка на детето, но от друго е символ на покорство и първа жертва пред Бога. Това е така, тъй като косата се приема за символ на власт и красота.
2. Дава се коса на любим – символът е на любов и отдаденост, на жертва в името на любовта и в идеята да се пази част от самия човек, а не негова вещ. Обикновено фини кичури се навиват и слагат в кутийки или в специално изработен медальон;
3. Кичур коса се реже и при присъединяването към братство или сестринство. Това е знак за готовност и отново саможертва. А също така и да напомня, че е предадена тъкмо от този човек, на когото принадлежи и от никой друг;
4. В миналото кичур коса се е изпращала в писмо като определено знамение, който само притежателят на писмото разбирал и разпознавал.
Косата е ценна от гледна точка на вярванията, религията, но и в междуличностното общуване. В българските обреди и ритуали винаги е присъствало и правило как трябва да се носят косите – вдигнати, сплетени, спуснати, отрязани, а при мъжете брадата – пусната, избръсната. Всичко това е свързано с отдаване на почит към божество или събитие.
Всички ние имаме някъде там, из вещите от детството ни, кичур коса. Когато го погледнем и държим в ръцете си усещаме странното чувство , че държим нещо меко, копринено – невинно, неопорочено. Може би от тази гледна точка пък косата би трябвало да ни напомня какви сме били и да ни подсеща какви винаги трябва да бъдем – чисти, добри.
