Страшно ли е да съхраняваш коса?

Когато някой ви каже, че си пази кичур куса, вие веднага бихте се сетили за вуду магия или някакви други не толкова готини неща. Идеята за пазенето на косата е наличието на ДНК  в корена на косъма, която е строго специфична за всеки, и съответна чудесно средство да се насочи магия срещу определен човек. Обаче СТИГА! Хайде по-сериозно.

Мнозина съхраняват кичур коса по ред причини, които изобщо не са свързани с магьосничество. Ето при какви поводи се пази коса и защо:

1. При кръщенето се отрязва коса на четири места (на кръст) и се съхранява. Това от една страна е за спомен от първата косичка на детето, но от друго е символ на покорство и първа жертва пред Бога. Това е така, тъй като косата се приема за символ на власт и красота.

2. Дава се коса на любим – символът е на любов и отдаденост, на жертва в името на любовта и в идеята да се пази част от самия човек, а не негова вещ. Обикновено фини кичури се навиват и слагат в кутийки или в специално изработен медальон;

3. Кичур коса се реже и при присъединяването към братство или сестринство. Това е знак за готовност и отново саможертва. А също така и да напомня, че е предадена тъкмо от този човек, на когото принадлежи  и от никой друг;

4. В миналото кичур коса се е изпращала в писмо като определено знамение, който само притежателят на писмото разбирал и разпознавал.

Косата е ценна от гледна точка на вярванията, религията, но и в междуличностното общуване. В българските обреди и ритуали винаги е присъствало и правило как трябва да се носят косите – вдигнати, сплетени, спуснати, отрязани, а при мъжете брадата – пусната, избръсната. Всичко това е свързано с отдаване на почит към божество или събитие.

Всички ние имаме някъде там, из вещите от детството ни, кичур коса. Когато го погледнем и държим в ръцете си усещаме странното чувство , че държим нещо меко, копринено – невинно, неопорочено. Може би от тази гледна точка пък косата би трябвало да ни напомня какви сме били и да ни подсеща какви винаги трябва да бъдем – чисти, добри.