Лятото отдавна си отиде с ароматите на узрели плодове и солени водорасли.
Тихата меланхолия на есента отстъпва ден след ден, и ето – едри снежинки се стелят от небето като перца от крилете на ангел. Зимата е тук, чиста, със своето кристално сърце, за да ни събере със своите празници и да сгуши сърцата ни. Изпратихме една година с безценен наниз от мигове, всеки направи своята лична равносметка и си пожела една ангелски чудотворна година.
Устремени към следващата цел, следващото предизвикателство, не забравяме ли да живеем? Не забравяме ли да подарим любов и топлина на себе си? Не се ли отдалечаваме от собствения си живот, препускайки по пътищата му, пришпорени от задължения и амбиции?
