Казват че противоположностите се привличат и това е вярно. Тъмен мъж би желала по-светла жена, просто защото тя е различна от него. Тъмна жена би желала светъл мъж, тъй като той неустоимо я привлича. Но какво, ако и двамата са светли или тъмни, или и двамата харесват един и същи стил – с дълга коса, или… без коса.
Когато двама се открият, именно интересите и желанията им ги свързват. Затова винаги е за добре, когато Той и Тя започнат да си подражават по един или друг начин в хубава насока. Това единствено би могло да бъде доказателство, че двамата се харесват достатъчно, за да взаимстват от идеите на другия. А за околните това е просто послание, че двамата са станали едно цяло.
Това е доста рядко и доста идеално състояние, но все пак се случва. Ето, например много жени обожават дълга коса и са запленени също така от мъж, който си я отглежда. Други пък мъже смятат жените с къса прическа за вдъхновяващо секси. И съзнателно търсят такава за своя партньорка. Бях чела в една книга, че това е дори един вид фетиш. Късата коса оставя врата разголен, а много представители на силния пол приемат извивката на шията като невероятно стимулиращ фактор.
А вие какви двойки сте виждали – с дълги, с къси коси или пък напълно различни като стил и визия един от друг?
Posted in Грижи за косата | 
Tags: визия, Дълга коса, еднаквост, къса прическа, различност, стил, Той, Тя
Обичаме промяната. Тя ни показва, че сме смели да направим с живота си каквото пожелаем, но и ни представя пред другите като интересни личности, готови да се развиват и експериментират.
Доколко обаче средностатистическата жена е склонна да направи това и в какви рамки. За тинейджърите е доста по-лесно, поради чисто психологическото положение, в което се намират – а именно търсене на правилния стил.
За по-порасналите – студентки и млади жени до 34 години, промяната вече става въпрос на вътрешно усещане. А за зрелите и по-възрастните жени да бъдеш различна става все по-трудно.
Днес в полезрението ми са жените до 34 години. Те са в разцвета на силата и красотата си. Могат да бъдат искрящи, секси и то с онази опитност и визия, която подлудява мъжете. Това е именно и най-често възрастта, в която се преодоляват професионални и лични изпитания.
Ако се зачетете в интернет, ще открийте статистическа информация, която показва, че жените в тази възраст предпочитат честите, но плавни промени. Независимо за какво се отнасят те. Ако преценят да потъмнят косата си биха заложели на нюанс по-тъмно в началото и едва след като свикнат с разликата, биха се престрашили да пробват с драматично наситен цвят. Със стила е същото. При този тип хора дори местенето в друг град или намирането на нова работа, им създава напрежение.
Сравнително малък е процентът на представителките на нежния пол, които биха направили категорична промяна рязко и от веднъж. Такива дами с лека ръка отхвърлят миналото и са готови да посрещнат бъдещето в неузнаваема визия. Те, по психологически критерий, се делят на два вида – които се гордеят с промяната, и такива, които след това започват да съжаляват за импулсивното решение. Именно за това в салоните за красота много често стилистите задават въпроса на жени, носили дълга коса и искат късо, или пък руси, желаещи да бъдат черни: “Сигурни ли сте?” Често дори се опитват да дадат няколко предложения. Тогава жената си мисли, че стилистът си има собствено мнение и не иска да направи онова, за което си плаща. Не, те не трябва да мислят така. Стилистът е много добър психолог и щом задава този въпрос, то той се опитва да разбере дали клиентката е сигурна в себе си, за да не го обвинява после, ако резултатът не й допада. Все пак той иска да внуши, че с промяната на косата се променя цялата визия.
А вие на каква промяна сте готови – на плавна или рязка?
Posted in Къса коса | Tags: жена, коса, плавна промяна, промяна, рязка промяна, стилист, типове жени
През Средновековието не малко рицари са подстригвали косата си с мечовете си. Какво ще кажете, ако можете и сега да се насладите на това “преживяване”? Това се случва в един доста интересен фризьорски салон в Мадрид, където традициите са на почит 
Испанският стилист Алберто Олмедо е превърнал салона си в атракция за много жени и мъже, практикувайки техники за подстригване и оформяне на косата, които на нас биха ни изглеждали направо отживелица. Така например, той буквално опушва върховете на косата с жив огън, филира краищата с мечове и други остри приспособления, с които по-скоро можеш да убиеш човек, отколкото коса. Но стига приказки. Ето как се справя стилист Олмедо:
Posted in Дълга коса | Tags: Алберто Олмедо, атркация, Мадрид, подстригване, салон, Средновековни техники, стилист
При жените един от най-ужасните проблеми е, когато косата им пречи на работното място или при различни домашни занимания като готвене, хоби, тренировка, почистване. Това, което много жени правят, е да я вържат на конска опашка. Но можеш ли всеки ден да опъваш косата си? Това е не само естетически дразнещо хората, които са непрестанно наоколо, но и не особено полезно за самия скалп.
Разбира се, можеш и да си подстрижеш косата, но наложително ли е?!
При все, че ние жените сме креативни същества, ще се опитам да ви предложа интересни идеи за прибрана коса, ако същата ви пречи в дневните ви занимания.
1. Направете си бретон. Спуснете го напред или го носете настрани, но така предната част на косата няма да влиза постоянно в очите ви.
2. Ако не ви отива бретон, решението е да сплетете предната част на косата настрани или назад (може и цялата коса, както е показано на снимката). Ще имате интригуваща визия, без пречкащите се кичури.
3. Шнолите са полезни, но когато са интересни – още по-добре. Непокорните кичури пригладете назад стилно и закопчейте немирниците със закачливи фуркети с перли, цветя или пандели.
4. Хванете предната част на косата и я прихванете с тънки шноли назад.
5. Лентата за коса е идеално решение.
6. Вържете тънко шалче точно отпред и направете естетически възел настрани.
7. Диадемата е елегантен аксесоар за коса. Защо да не я сложим?
8. По принцип съм против топингите, но в този случай – топирайте назад и придайте обем. 
С малко повече лак, косата няма да мърда от мястото си.
Вие как носите косата си на работа и у дома? Споделете идеите и съветите си, защото те ща се полезни за някого.
Posted in Дълга коса | Tags: идеи, коса, непокорни кичури, офис, пречи, прибрана коса, работа, у дома
Когато някой ви каже, че си пази кичур куса, вие веднага бихте се сетили за вуду магия или някакви други не толкова готини неща. Идеята за пазенето на косата е наличието на ДНК в корена на косъма, която е строго специфична за всеки, и съответна чудесно средство да се насочи магия срещу определен човек. Обаче СТИГА! Хайде по-сериозно.
Мнозина съхраняват кичур коса по ред причини, които изобщо не са свързани с магьосничество. Ето при какви поводи се пази коса и защо:
1. При кръщенето се отрязва коса на четири места (на кръст) и се съхранява. Това от една страна е за спомен от първата косичка на детето, но от друго е символ на покорство и първа жертва пред Бога. Това е така, тъй като косата се приема за символ на власт и красота.
2. Дава се коса на любим – символът е на любов и отдаденост, на жертва в името на любовта и в идеята да се пази част от самия човек, а не негова вещ. Обикновено фини кичури се навиват и слагат в кутийки или в специално изработен медальон;
3. Кичур коса се реже и при присъединяването към братство или сестринство. Това е знак за готовност и отново саможертва. А също така и да напомня, че е предадена тъкмо от този човек, на когото принадлежи и от никой друг;
4. В миналото кичур коса се е изпращала в писмо като определено знамение, който само притежателят на писмото разбирал и разпознавал.
Косата е ценна от гледна точка на вярванията, религията, но и в междуличностното общуване. В българските обреди и ритуали винаги е присъствало и правило как трябва да се носят косите – вдигнати, сплетени, спуснати, отрязани, а при мъжете брадата – пусната, избръсната. Всичко това е свързано с отдаване на почит към божество или събитие.
Всички ние имаме някъде там, из вещите от детството ни, кичур коса. Когато го погледнем и държим в ръцете си усещаме странното чувство , че държим нещо меко, копринено – невинно, неопорочено. Може би от тази гледна точка пък косата би трябвало да ни напомня какви сме били и да ни подсеща какви винаги трябва да бъдем – чисти, добри.