Приличат ли децата на родителите си?

Ако погледне научно на този въпрос, отговорът е неоспоримо да. Приликата между деца и родители е генетично заложена. Но приликата между осиновени деца и родители съществува също, този път на принципа на общото съжителство и сходството. Доказано е, че когато живеете с някого вие неотменно започвате да заприличвате на него. Той ви влияе, както на психологическо, така и на физическо ниво. Вие придобивате неговите навици, имате неговото мислене, прихващате от неговия ум и започвате много да му приличате външно. Феноменът се забелязва както при дете-родител, така и между приятели, така и между партньори. За пръв път е описан като приказка от Шарл Перо в едноименната история за Рике с Перчема, където по уникален начин се обяснява с любовта.

Именно тя ни кара да се уеднаквяваме. Обичта между родител и дете е изключителна. Понякога може да доведе до много видими трансформации. И не стига, че външните прилики са наяве, много педантични майки искат да ги предадат и чрез облеклото. В интернет напоследък е нашумяла вълната родителите да обличат децата си като тях самите. Разбира се с тази шантава идея са се заели най-вече майките, но и бащи не липсват. Децата просто се забавляват от сърце и се радват, че са досущ като личността, която е спечелила обожанието им.

mini-me-man mini-me

Google+ Comments

One Response to “Приличат ли децата на родителите си?”

  • Тиа:

    Хехе, допада ми идеята децата да се обличат като майките и бащите си, много са сладки :*

Leave a Reply