Не всеки, който мълчи, не може да говори

Представете си следната ситуация. Излизате с приятели на кафе, кино, разходка или другаде. Обичайната компания от хора сте, познавате си от много време и общувате с лекота помежду си.

Правите поредната си уговорка да се видите и когато пристигате на нароченото място в определения момент, виждате, че един от приятелите ви си води компания – негов колега/колежка от работа. Запознавате се с новото попълнение в компанията, но той/тя се оказва от онези мълчаливи хора, които не обелват нито дума или го правят много рядко.

Знаете ли какво е показал опитът ми до момента във връзка с тези хора? Че не всеки, който мълчи, всъщност не може да говори. Напротив. В повечето случаи мълчаливите хора са страшно ерудирани и надарени с дар слово. Просто, преди да изкажат собственото си мнение, предпочитат да изслушат другите, да се запознаят с тяхното мнение, да го преосмислят и чак след като мине целият процес на приемане и анализиране на информацията, да изкажат мнение. Може би на някои от вас подобно поведение им се струва глупаво и преекспонирано, но това е вашият начин на мислене. За онези мълчаливи индивиди, това е абсолютно естествено и нормално.

Случва се мълчаливите хора да оставят антипатично първо впечатление за себе си в началото. Изглеждат некомуникативни, затворени, асоциални и понякога дори надменни. Това е грешно впечатление, защото те са просто по-интровертно насочени. Дайте им малко време да се адаптират в обстановката. Веднъж, щом приключат с наблюдението и събирането на впечатление, ще си отворят устата и ще ви вземат акъла. Тогава непременно ще искате да сте приятели с тях…